От какво се изработва един матрак?

Начинът, по който е направен един матрак, определя неговото качество - колко ще е мек, дали на хората ще им е удобен, дали ще задържа акари и още сто други неща. Два основни типа матраци съставляват по-голямата част от пазара - пружинните матраци и тези с пяна. Пружинните се правят от стоманени намотки, а матраците с пяна са или с полиуретанова или с латексна пяна. Те са по-висок ценови клас от пружинните. Почти е сигурно, че съвременните хора не сме единствените, които използваме матраци. Има доказателства, че още през праисторически времена хората са лежали върху купчини листа, слама или кожи. Така сънят им е бил по-устойчив, отколкото ако спят директно върху твърдата земя. Заедно с напускането на номадския начин на живот и преминаването на човечеството към аграрен такъв, се променя и видът на матраците, леглата и като цяло на обзавеждането.

До голяма степен развитието на матрака е тясно свързано с това на леглото. В много древни общества леглото се е считало за най-важната мебел в домакинството - служело и за сън и за почивка и за хранене. Първо започват да се променят рамките на леглата, като с матраците почти никой не се е занимал. До ХХ век те обикновено се състоят от бучки подложки, пълни с конска коса, памук или парцали. По-бедните хора са разчитали на така наречените по това време „кърлежи“ - изтъкан плат напълнен със слама, царевични кочани или други селскостопански култури. Освен че не са с добра текстура, тези матраци са и трудни за почистване, даже почти е било невъзможно да се почистят добре. В края на деветнадесети век, когато малките местни производители започват да произвеждат матраци в търговската мрежа матраците остават евтини, тъй като ранните производители на матраци продължават да разчитат на изключително евтина плънка - обикновено неизползваеми остатъци от платове, изхвърлени от шивачите.

Матраци със стабилизиращи пружини са първият най-значителен напредък в дизайна на матраци. За първи път са разработени през средата на 1800-те. Сложили са набор от еднакви пружини вътре в тапицерията и така матраците са станали твърди и еластични. Матраци с вътрешна пружина са били скъпи за производство и само най-луксозните кораби и хотели са ги поръчвали. Едва след Първата световна война, матраците с пружина започват да се произвеждат масово. Въпреки факта, че цената им е била 40 долара - което е било два пъти повече от цената на най-добрия матрак с конска коса, матраците с пружини съвсем скоро започват да се използват от всички.

Как се е промотирал толкова скъп продукт? Ами, много лесно - изтъквали са предимствата на добрия сън и колко е важен за здравето. Днешните сложно изработени матраци също подобряват комфорта по време на сън по няколко начина:

• Чрез вътрешните пружини - модерните матраци разпределят теглото на тялото върху широка зона. Това помага да се предотврати диференциалното износване на матрака;
• В допълнение, матраците предлагат повърхности с подходяща мекота и гъвкавост, които помагат да се поддържа гръбнака в естествено извито положение;
• Избягват се прекалено меките повърхности, които биха изкривили гръбната и биха довели до болка.

В момента потребителското търсене на матраци е доста последователно. През 1990 г. в САЩ са продадени приблизително 16 милиона матрака - 4 милиарда долара в продажбите на дребно. С изключение на няколко големи компании, повечето производители на матраци са доста малки, базирани локално.

Дизайна на матраците

Днес, повечето матраци се произвеждат според стандартните размери. Въпреки това има някои разлики, спрямо народопсихологията в различните държави. Примерно, в Скандинавия матраците са доста по-дебели, отколкото в Източна Европа. Причината се крие в нуждата от топлина и по-голямо отделяне от пода. Като цяло има приета стандартизация, но тя не е закон. Стандартизацията обаче е нужна, защото матраците все пак се поставят на легла, които също трябва да са в точния размер.

"Ядрото" на типичния матрак е пружинно, серия от телени намотки, които са прикрепени една към друга с допълнителни жици. Тапицерията е прикрепена към пружините, но на няколко слоя, като първият е наречен изолатор. Той е монтиран директно върху вътрешната пружина и предотвратява пресоването на намотките и на следващия слой, който се нарича „мекият слой“. Изолаторът е сравнително стандартен, но мекият слой може да е съставен от различни слоеве - от един до осем. Следващият компонент са свързващите панели, прикрепени със скоби. Част от тези панели са зашити заедно, за да придадат стабилност. Въпреки че има голямо разнообразие от пружини, най-често използваните са пружини бонел и покет пружини. Бонел пружините имат форма на пясъчен часовник и са застопорени в двата си края, докато при покет пружините, всяка пружина е поставена в отделен платнен джоб, които се свързва с останалите джобове. Обикновеният матрак съдържа между 250 и 1000 пружини. Възможно е дължината на телта да е повече от 600 метра в опънато състояние. Индивидуалните пружини могат да се съединят по много различни начини, като един от най-често използваните е да се свързват една друга чрез спирали. Ако матракът не съдържа пружини изобщо, това означава, че трябва да има вградена дървена рамка, която да му осигури стабилност.

Материалите на матраците

Понастоящем матраците са изработени от много материали, естествени и синтетични. Изолаторът може да се състои от полутвърда телена мрежа, а мекият слой може да съдържа различни влакна, полиуретанова пяна или полиестер. Горните и страничните панели също могат да са от плат, подложка от пяна или някакво влакно. Подложката може да се състои или от дървена рамка с летви или от метални намотки, подобни на тези, използвани в самия матрак.

Качествен контрол

Всеки матрак бива проверен за качество и наличие на етикети. След това се опакова и се добавя към него гаранцията му и ако е налична допълнителна информация. По време на производствената фаза повечето процедури за контрол на качеството се извършват на място. По-голямата част от производителите извършват проверки в критични точки от производствения процес: след получаване на вътрешната пружина, преди затварянето и преди опаковането.

Тъй като комфортът и сънят до голяма степен са субективни, често е трудно да се определи количествено резултатите от подобни изследвания. Въпреки това много от по-големите компании продължават да харчат значителна сума пари за изследвания, особено за дизайна на вътрешната пружина. В тези изследвания качеството и комфортът са ключови съображения.